Поетите умираме сами

14 jun 2017, 23:05

Poesía » Filosófica

328 1 1

Поетите умираме сами
във този свят, изпълнен със тегоби.
В мастилото душите ни кървят
от бреме на съвременни окови.

Поетите умираме сами,
напуснали света, недоразбрани.
Утехата намерили в листа,
лекувайки душевните си рани.

Поетите умираме сами,
оставили огромен отпечатък.
Говорили за някакви мечти,
заключени в разхвърлени тетрадки.

Поетите умираме сами.
И после ни изпратили там горе.
В прегръдките на нежните звезди
поети сме, но този път до Бога.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Alex.Malkata (Алекс Малката)

2017-06-15T06:45:55+03:00

По-скоро незабележим отпечатък
Хубаво си го написал, баш неразбрани! Интересно защо така се получава... Поздрав!