Поетите умираме сами

14 июн. 2017 г., 23:05

Поэзия » Философская

284 1 1

Поетите умираме сами
във този свят, изпълнен със тегоби.
В мастилото душите ни кървят
от бреме на съвременни окови.

Поетите умираме сами,
напуснали света, недоразбрани.
Утехата намерили в листа,
лекувайки душевните си рани.

Поетите умираме сами,
оставили огромен отпечатък.
Говорили за някакви мечти,
заключени в разхвърлени тетрадки.

Поетите умираме сами.
И после ни изпратили там горе.
В прегръдките на нежните звезди
поети сме, но този път до Бога.

Поетите умираме сами

Свързани произведения

Комментарии

Предложения