Поетите умираме сами
Поетите умираме сами
във този свят, изпълнен със тегоби.
В мастилото душите ни кървят
от бреме на съвременни окови.
Поетите умираме сами,
напуснали света, недоразбрани.
Утехата намерили в листа,
лекувайки душевните си рани.
Поетите умираме сами,
оставили огромен отпечатък.
Говорили за някакви мечти,
заключени в разхвърлени тетрадки.
Поетите умираме сами.
И после ни изпратили там горе.
В прегръдките на нежните звезди
поети сме, но този път до Бога.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Драганов Все права защищены
