Поетите умираме сами

14.06.2017 г., 23:05 ч.

Поезия » Философска

327 1 1

Поетите умираме сами
във този свят, изпълнен със тегоби.
В мастилото душите ни кървят
от бреме на съвременни окови.

Поетите умираме сами,
напуснали света, недоразбрани.
Утехата намерили в листа,
лекувайки душевните си рани.

Поетите умираме сами,
оставили огромен отпечатък.
Говорили за някакви мечти,
заключени в разхвърлени тетрадки.

Поетите умираме сами.
И после ни изпратили там горе.
В прегръдките на нежните звезди
поети сме, но този път до Бога.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Alex.Malkata (Алекс Малката)

2017-06-15T06:45:55+03:00

По-скоро незабележим отпечатък
Хубаво си го написал, баш неразбрани! Интересно защо така се получава... Поздрав!