22 abr 2024, 18:08

Поетът е Вселенски параход

  Poesía
382 2 1

ПОЕТЪТ Е ВСЕЛЕНСКИ ПАРАХОД

 

Животът ми като че ли лети на ски.

А дните пъплят – танкови армади.

Така навярно бавните реки

превръщат се в несвестни водопади.

 

Така се срутва камък в сипей сив.

Потегля глетчер, срива се цунами.

Ще бъда стих, написан със курсив

в небето – и в учебните програми.

 

И аз ще се стоваря в пропастта.

Кой е прескочил сетните си бездни?

Преди да си отида от света,

ще ви оставя песните си звездни.

 

Когато тръгна в своя дълъг път,

ще съм една вихрулка в снеговея.

И ако песен ви слети отвъд,

ще е от мен – дори и там ще пея.

 

Ще остря с ножа пачите пера

на мъдреци, поети, философи.

Един щастливец – тъй ще си умра –

заключеник във шепа тихи строфи.

 

Покорен роб на тежкия си ямб

и лекокрила птица из дактила,

аз своята съдба добре я знам –

Бог няма да ми стелне пух и свила.

 

Поезия – присъда до живот.

И в океан – от пъкъла до Рая,

поетът е вселенски параход,

за който аз пристанище не зная.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ще остря с ножа пачите пера
    на мъдреци, поети, философи.
    Един щастливец – тъй ще си умра –
    заключеник във шепа тихи строфи.

    Покорен роб на тежкия си ямб
    и лекокрила птица из дактила,
    аз своята съдба добре я знам –
    Бог няма да ми стелне пух и свила.

    Няма такава поезия!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....