ПОЕТЪТ Е ВСЕЛЕНСКИ ПАРАХОД
Животът ми като че ли лети на ски.
А дните пъплят – танкови армади.
Така навярно бавните реки
превръщат се в несвестни водопади.
Така се срутва камък в сипей сив.
Потегля глетчер, срива се цунами.
Ще бъда стих, написан със курсив
в небето – и в учебните програми.
И аз ще се стоваря в пропастта.
Кой е прескочил сетните си бездни?
Преди да си отида от света, ...