25 feb. 2019 9:52  

Поетът - сам сред Юди 

  Poesía
1024 29 29

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздравления! Блестяща поезия!
  • Впечатляващ, запомнящ се стих. Поезията Ви е истински шедьовър! Възхитена съм! Искрени адмирации за таланта! Браво!!!
  • Сега открих тази силна творба. Почитания!
  • Потръпнах...Великолепно нарисуван портрет на душата на Поета!
  • Толкова силно, толкова истинско, толкова докосващо! И...понякога толкова познато чувство! Почувствах болката ти! Поклон!
  • Развихрил си се, Младен! Излъчваш магнетични флуиди...
    Много харесах! (Ах тез поети)
    "Очите му са факли от несбъднат пламък."
  • Не съм срещал по-образно, удивително точно и възвишено описание на поета в неговата симбиоза от плът и душа. А съм чел доста стихотворения, написани по темата, от редица така наречени утвърдени творци. Но твоето откровение, Приятелю е изживяно и изстрадано до болка, затова поезията ти е жива, вдъхновяваща и пречистваща душата. След такава разстърсваща поезия, аз не бих имал смелост да се нарека поет, но много бих искал да открия себе си между редовете. Уникална и неповторима, тя оставя траен отпечатък и вълнува истински! Силни аплодисменти!
  • Стихът е с ритъм на сърце. Провери. Пулсира и напомня за силата на твоята творческа душа.
  • Невероятно и много въздействащо! Силни аплодисменти, Младене!
  • „...Душата му е феникс в пепелта -
    Възкръсва и с криле му ръкопляска.“
    Приеми и моите аплодисменти, Младене.
  • Мисане, благодаря ти за емоцията! Чудесно, с разкошен финал. Така е... самотата е най-добрия приятел на твореца, а най-големият враг е хвалбата.Не те хваля, поздравявам те!
  • "Любима вярна до последна ласка." ей тази самота споделяме и често в очите на непоетите изглеждаме като извънземни Хубав и близък размисъл!
  • Много хубав стих, за съдбата на поета. Вярно е всичко. Вярно е също, че всеки човек се ражда с някаква дарба и призвание. Дали е учен, дали е шофьор, дали е учител, всички сме равни пред Него. Важното е да носим тази искра достойно.
    Поздравления!
  • Така е, чудесно си го почувствал и пресъздал поетично, Младене!
    " Поетът - жива пепел в огън прокълнат"!!!
  • !!!
  • Отдавна не ми е въздействал по този начин стих, както този..Има нещо магическо в него. Този стих се чете чрез кожата и дълбочината му попива във всяка една фибра. Всяка дума си е на точното място...Уникално! Още веднъж благодаря за това вълшебство, Младен!
  • Искам да благодаря дълбоко на всички, които подкрепиха моя скромен текст, било чрез коментар, било чрез оценяване, било чрез поставянето му в Любими /или чрез комбиниране на изброените по-горе форми/. Този текст е много важен за мен, защото е лично изстрадан. Вървял съм към него десетилетия. Чрез подкрепата си вие ми вдъхнахте увереността, че съм успял да го реализирам. По тази причина приемам всеки един от вас като мой ближен, или ако предпочитате, като съавтор на този текст. Особено съм радостен, че измежду подкрепилите тази творба, видях имена, които за пръв път проявяват съпричастност към скромното ми творчество. От сърце пожелавам на всеки от вас вдъхновение и творчество, което да го превъплъщава с максимално КПД!
  • Еха, запомнящ се стих и впечатляващ финал! Поздрави, Младене!
  • Великолепен финал!Като фоерверк в празнична нощ!
  • Великолепно си го написал, Младен! Толкова е близко до моето усещане, споделям напълно мислите ти и аплодирам силно. Поздрави!
  • Адмирации за стиха ти ,Младене!
    "към бъдещето вечно устремени"
  • Прекрасен стих! Споделените истини са отдавна изстрадани! Приемете моето възхищение!
  • С Веси! Великолепно е. Неразбран, прокуден, но жив със стиховете си!
  • С Веси!
  • Уникално! Поздрав, за този оригинален стих! Поставям в любими....
  • Чувствата го изпепеляват, но и на пепел пак е жив! Аплодисменти!
  • Напълно си прав! Наистина поетът се ражда в самотата. Често пътя именно тя е причина той да посегне към листа и да излее в стих и песен цялата си душа, неразбрана от другите. Често пъти хулен или жертва на завист. Особено, когато хулителите са анонимни прикрити в храстите. Какво да се прави? Съдба!
    И все пак той остава и надживява, онези които го отричат. И неговите песни, както беше казал Иван Вазов, "Все ще се четат!"
    Поздравления! Дерзай, поете! Смело напред!
  • Колко истинско!!!
    "Поетът е роден от Самота -
    Любима вярна до последна ласка.
    Душата му е феникс в пепелта. -
    Възкръсва и с криле му ръкопляска."
    Дълго ще отеква в мен този финал...
Propuestas
: ??:??