vega666 (Младен Мисана)
1671 14304
25 feb 2019, 9:52  

Поетът – сам сред юди 

  Poesía
4078 43 40

Поетът е роден за Самота

в окото на огромен кървав залез.

Кърви вселената, превърната в сълза.

Прокобата на времето го дави.

И без приятели се чувства най-добре. –

Единствен в натежалото предчувствие.

Предаден на съда на ветрове –

студени и лишени от съчувствие.

Поетът – жива пепел в огън прокълнàт.

Очите му са факли от несбъднат пламък.

По-гонен и от скитник непознат,

живее той в словесния си замък.

И моли милост от минаващите миговè,

към бъдещето вечно устремени –

случайни минувачи без лице,

стихът му пресен те дано да вземат.

Поетът е роден от Самота –

Любима вярна до последна ласка.

Душата му е феникс в пепелта. –

Възкръсва и с криле му ръкопляска.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Поетът – жива пепел в огън прокълнàт."

    Поздрави, vega666 (Младен Мисана)!
  • Благодаря ти за този коментар, Живко! Силно съм впечатлен от стиха ти.

    Благодаря и на теб, Кремена. Дълбоко съм трогнат!

    Благодаря ти, Стойчо! Пожелавам ти нови творчески успехи!

    Благодаря ти за Любими, Соларе! Светла неделя от мен!
  • Предпочитам да замълча от възхита:
    Юдите на Поета въобще не разчитат!
  • Зашеметяващо стихотворение!
    Минорният тон, който се усеща завършва със страхотен фойерверк:
    "Душата му е феникс в пепелта. -
    Възкръсва и с криле му ръкопляска."
    Непреходна поезия!
  • Както е казал мъдреца..: -Оставете ги поетите, те са прокълнати да виждат невидимото. Да прозрят в бъдещето!
    Но ,освен Самотата , по -страшно е когато..
    В тихия ъгъл на мрака
    и теб, те поете , обраха.
    Не взеха портфейла, парата.
    Откраднаха ти , човече, душата.
    А с нея и гласа ти отнеха.
    Сам вървиш по тъмна пътека.
    Щом я няма душата,
    остана само човека.
    В земната кал се зарови,
    умът ти парата отрови.
    Днес си кукла безгласна-марионетка.
    Живееш в клетка-златна,
    но клетка...
  • Връх!
  • Късно откривам и съм възхитена! Поздравления, Младене!
  • Младене - изчезна екранът отпреде ми жалък -
    там имаше само едно огледало !!!
    Че в образа - Старецът с Твърдия залък-
    съзрях свойта личност изцяло !!!
    Адмирации !!!
  • Вярно е. И много силно.
  • Това е много хубаво, сега го видях.
    Тук финалът е един път.
  • Висока поезия! Поздравления!
  • Поздрави за тази творческа изповед!
  • Особено силен финал - много ми хареса.Той остава обикновено неразбран или пък ако го разберат го намразват и противопоставят.
  • Само един истински Поет може да опише с дарбата си по този невероятен начин поетичната душа!

    " Поетът - жива пепел в огън пролълнАт.
    Очите му са факли от несбъднат пламък"!!!!👏

    Браво, Младене!😃
  • Едва ли има някой, който по-добре би описал същността нан поета! Свеждам глава!
  • Поздравления! Блестяща поезия!
  • Впечатляващ, запомнящ се стих. Поезията Ви е истински шедьовър! Възхитена съм! Искрени адмирации за таланта! Браво!!!
  • Сега открих тази силна творба. Почитания!
  • Потръпнах...Великолепно нарисуван портрет на душата на Поета!
  • Толкова силно, толкова истинско, толкова докосващо! И...понякога толкова познато чувство! Почувствах болката ти! Поклон!
  • Стихът е с ритъм на сърце. Провери. Пулсира и напомня за силата на твоята творческа душа.
  • Невероятно и много въздействащо! Силни аплодисменти, Младене!
  • „...Душата му е феникс в пепелта -
    Възкръсва и с криле му ръкопляска.“
    Приеми и моите аплодисменти, Младене.
  • Мисане, благодаря ти за емоцията! Чудесно, с разкошен финал. Така е... самотата е най-добрия приятел на твореца, а най-големият враг е хвалбата.Не те хваля, поздравявам те!
  • "Любима вярна до последна ласка." ей тази самота споделяме и често в очите на непоетите изглеждаме като извънземни Хубав и близък размисъл!
  • Много хубав стих, за съдбата на поета. Вярно е всичко. Вярно е също, че всеки човек се ражда с някаква дарба и призвание. Дали е учен, дали е шофьор, дали е учител, всички сме равни пред Него. Важното е да носим тази искра достойно.
    Поздравления!
  • Така е, чудесно си го почувствал и пресъздал поетично, Младене!
    " Поетът - жива пепел в огън прокълнат"!!!
  • !!!
  • Отдавна не ми е въздействал по този начин стих, както този..Има нещо магическо в него. Този стих се чете чрез кожата и дълбочината му попива във всяка една фибра. Всяка дума си е на точното място...Уникално! Още веднъж благодаря за това вълшебство, Младен!
  • Искам да благодаря дълбоко на всички, които подкрепиха моя скромен текст, било чрез коментар, било чрез оценяване, било чрез поставянето му в Любими /или чрез комбиниране на изброените по-горе форми/. Този текст е много важен за мен, защото е лично изстрадан. Вървял съм към него десетилетия. Чрез подкрепата си вие ми вдъхнахте увереността, че съм успял да го реализирам. По тази причина приемам всеки един от вас като мой ближен, или ако предпочитате, като съавтор на този текст. Особено съм радостен, че измежду подкрепилите тази творба, видях имена, които за пръв път проявяват съпричастност към скромното ми творчество. От сърце пожелавам на всеки от вас вдъхновение и творчество, което да го превъплъщава с максимално КПД!
  • Еха, запомнящ се стих и впечатляващ финал! Поздрави, Младене!
  • Великолепен финал!Като фоерверк в празнична нощ!
  • Великолепно си го написал, Младен! Толкова е близко до моето усещане, споделям напълно мислите ти и аплодирам силно. Поздрави!
  • Адмирации за стиха ти ,Младене!
    "към бъдещето вечно устремени"
  • Прекрасен стих! Споделените истини са отдавна изстрадани! Приемете моето възхищение!
  • С Веси! Великолепно е. Неразбран, прокуден, но жив със стиховете си!
  • С Веси!
  • Уникално! Поздрав, за този оригинален стих! Поставям в любими....
  • Напълно си прав! Наистина поетът се ражда в самотата. Често пътя именно тя е причина той да посегне към листа и да излее в стих и песен цялата си душа, неразбрана от другите. Често пъти хулен или жертва на завист. Особено, когато хулителите са анонимни прикрити в храстите. Какво да се прави? Съдба!
    И все пак той остава и надживява, онези които го отричат. И неговите песни, както беше казал Иван Вазов, "Все ще се четат!"
    Поздравления! Дерзай, поете! Смело напред!
  • Колко истинско!!!
    "Поетът е роден от Самота -
    Любима вярна до последна ласка.
    Душата му е феникс в пепелта. -
    Възкръсва и с криле му ръкопляска."
    Дълго ще отеква в мен този финал...
Propuestas
: ??:??