Поетът – сам сред юди
Поетът е роден за Самота
в окото на огромен кървав залез.
Кърви вселената, превърната в сълза.
Прокобата на времето го дави.
И без приятели се чувства най-добре. –
Единствен в натежалото предчувствие.
Предаден на съда на ветрове –
студени и лишени от съчувствие.
Поетът – жива пепел в огън прокълнàт.
Очите му са факли от несбъднат пламък.
По-гонен и от скитник непознат,
живее той в словесния си замък.
И моли милост от минаващите миговè,
към бъдещето вечно устремени –
случайни минувачи без лице,
стихът му пресен те дано да вземат.
Поетът е роден от Самота –
Любима вярна до последна ласка.
Душата му е феникс в пепелта. –
Възкръсва и с криле му ръкопляска.
© Младен Мисана All rights reserved.
