30 sept 2009, 10:26

Поезия 

  Poesía
1837 2 5

Като капчица малка в голямо море;
като малко море, впило плът в океан;
като сянка, която земята оре;
като чаша, изпусната в божия храм...

Като кръст на гърба, като леки крила;
като влюбен елен, след играта заспал;
като сълзи на днес покорена скала;
като сняг по череши с тъга завалял;

Като болка, внезапно раздрала гръдта;
като слънце, в усмивка детска поспряло,
ти си щастие, сън и видяна мечта...
даже смърт си ти, но нагиздена в бяло.

И прекрасен и три пъти клет кръстопът,
спомен мой, след любовна амнезия...
Ти си жадна и винаги искаща плът -
простичка, странна, но моя поезия.

© Бисер Бойчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??