30 сент. 2009 г., 10:26

Поезия

2.1K 2 5

Като капчица малка в голямо море;
като малко море, впило плът в океан;
като сянка, която земята оре;
като чаша, изпусната в божия храм...

Като кръст на гърба, като леки крила;
като влюбен елен, след играта заспал;
като сълзи на днес покорена скала;
като сняг по череши с тъга завалял;

Като болка, внезапно раздрала гръдта;
като слънце, в усмивка детска поспряло,
ти си щастие, сън и видяна мечта...
даже смърт си ти, но нагиздена в бяло.

И прекрасен и три пъти клет кръстопът,
спомен мой, след любовна амнезия...
Ти си жадна и винаги искаща плът -
простичка, странна, но моя поезия.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бисер Бойчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...