Поезия в пустотата

древен или млад

по-скоро древен и празен

мислещ немислимото

sound of emptiness

скучен и уморен лети с вятъра

мразещ преградите по пътя

в задимена мараня

на септемврийска поляна

обхваната от огъня

защо викаш

защо викам ли

и аз не знам

точно защото не знам

а ако знаеше че не трябва да чакаш

беден и спокоен

отвъд е тук

и тук е отвъд

кратко е не се бой

постоянството е нетипично

мутация на пустотата

бъг в небитието

кратко изкривяване на нищото

циркът винаги отпътува

в миговете на безтелесност виждаме

в замърсеност и слепота живеем

но нима има значение тоя напън

купчината окаяна прах

защо изобщо чертаем

нещо някъде

или нищо никъде

от един сън в друг

разбрали най-накрая или в началото

форма в безформености

или илюзия за такава

след Буда всичко е пусто...