5 сент. 2012 г., 22:15

Поезия в пустотата

672 0 0

древен или млад

по-скоро древен и празен

мислещ немислимото

sound of emptiness

скучен и уморен лети с вятъра

мразещ преградите по пътя

в задимена мараня

на септемврийска поляна

обхваната от огъня

защо викаш

защо викам ли

и аз не знам

точно защото не знам

а ако знаеше че не трябва да чакаш

беден и спокоен

отвъд е тук

и тук е отвъд

кратко е не се бой

постоянството е нетипично

мутация на пустотата

бъг в небитието

кратко изкривяване на нищото

циркът винаги отпътува

в миговете на безтелесност виждаме

в замърсеност и слепота живеем

но нима има значение тоя напън

купчината окаяна прах

защо изобщо чертаем

нещо някъде

или нищо никъде

от един сън в друг

разбрали най-накрая или в началото

форма в безформености

или илюзия за такава

след Буда всичко е пусто...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Стоичков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...