Eko70 (Веселин Динчев) Eko70 (Веселин Динчев)
44
19 feb 2012, 21:36

Поглед

  Poesía
1K 0 3

Суетни сенки бродят из света,

блуждаещи навред,

те крият се в страха,

забиват черни зъби и реват

                       от ужас вият -

                            като жертви...

 

Събрана е навреме сламата в полята -

храна за тварите, а те -

ордьовър за тълпата.

Животът сам се вглежда в себе си

                              и търси отговор,

                                       но няма сила...

 

А там, в подножието на Земята, плаче Истина -

изваяна в безпътици, в горчиви песни...

Но ние силни ли сме до безкрай да бъдем истински -

да си признаваме без страх и в миг на слабост да останем честни?

 17.05.2010.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Динчев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0