Eko70 (Веселин Динчев) Eko70 (Веселин Динчев)
44
Feb 19, 2012, 9:36 PM

Поглед

  Poetry
999 0 3

Суетни сенки бродят из света,

блуждаещи навред,

те крият се в страха,

забиват черни зъби и реват

                       от ужас вият -

                            като жертви...

 

Събрана е навреме сламата в полята -

храна за тварите, а те -

ордьовър за тълпата.

Животът сам се вглежда в себе си

                              и търси отговор,

                                       но няма сила...

 

А там, в подножието на Земята, плаче Истина -

изваяна в безпътици, в горчиви песни...

Но ние силни ли сме до безкрай да бъдем истински -

да си признаваме без страх и в миг на слабост да останем честни?

 17.05.2010.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Динчев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0