Eko70 (Веселин Динчев)
44 767
19 февр. 2012 г., 21:36

Поглед 

  Поэзия
708 0 3

Суетни сенки бродят из света,

блуждаещи навред,

те крият се в страха,

забиват черни зъби и реват

                       от ужас вият -

                            като жертви...

 

Събрана е навреме сламата в полята -

храна за тварите, а те -

ордьовър за тълпата.

Животът сам се вглежда в себе си

                              и търси отговор,

                                       но няма сила...

 

А там, в подножието на Земята, плаче Истина -

изваяна в безпътици, в горчиви песни...

Но ние силни ли сме до безкрай да бъдем истински -

да си признаваме без страх и в миг на слабост да останем честни?

 17.05.2010.

© Веселин Динчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??