Eko70 (Веселин Динчев)
44 767
19.02.2012 г., 21:36 ч.

Поглед 

  Поезия
612 0 3

Суетни сенки бродят из света,

блуждаещи навред,

те крият се в страха,

забиват черни зъби и реват

                       от ужас вият -

                            като жертви...

 

Събрана е навреме сламата в полята -

храна за тварите, а те -

ордьовър за тълпата.

Животът сам се вглежда в себе си

                              и търси отговор,

                                       но няма сила...

 

А там, в подножието на Земята, плаче Истина -

изваяна в безпътици, в горчиви песни...

Но ние силни ли сме до безкрай да бъдем истински -

да си признаваме без страх и в миг на слабост да останем честни?

 17.05.2010.

© Веселин Динчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??