Поглед
Суетни сенки бродят из света,
блуждаещи навред,
те крият се в страха,
забиват черни зъби и реват
от ужас вият -
като жертви...
Събрана е навреме сламата в полята -
храна за тварите, а те -
ордьовър за тълпата.
Животът сам се вглежда в себе си
и търси отговор,
но няма сила...
А там, в подножието на Земята, плаче Истина -
изваяна в безпътици, в горчиви песни...
Но ние силни ли сме до безкрай да бъдем истински -
да си признаваме без страх и в миг на слабост да останем честни?
17.05.2010.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Динчев Всички права запазени
