19 may 2009, 20:18

Поглед отвътре

  Poesía
1.1K 0 4

Отворих се,

    за да погледна отвътре -

Загубих се

    из хиляди клетки тъга...

Човешкото тяло е мухлясала плът,

когато загубим мечтите си вяло,

когато погледнем със празни очи

и всичко във нас е от шум остаряло,

от глас безметежен сме само стени

с избелели плакати на вехти копнежи,

останали скрити от самите нас днес дори.

Затворих се,

    не исках да поглеждам вече вътре.

Намерих се

    и исках да загубя аз отново надълбоко

                 спомена за тъжното ми мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Човешкото тяло е най-хубавото творение след неговата душа и няма нищо по-съкровено от откриването на тези две съкровища, едно след друго, независимо в какъв ред. Може би не само душевните ласки са за уважение...
  • Когато загубиш мечтите, се огледай за нови... Аз съм убедена, че винаги има за какво да мечтаеш! И ти пожелавам сбъднати мечти. Много сбъднати мечти! И те гушкам. И изчезвам
  • да...
    попадения, определено.

    желая ти да си боса, по сандали
  • Колко много истина съдържа стихотворението...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...