19 мая 2009 г., 20:18

Поглед отвътре

1.2K 0 4

Отворих се,

    за да погледна отвътре -

Загубих се

    из хиляди клетки тъга...

Човешкото тяло е мухлясала плът,

когато загубим мечтите си вяло,

когато погледнем със празни очи

и всичко във нас е от шум остаряло,

от глас безметежен сме само стени

с избелели плакати на вехти копнежи,

останали скрити от самите нас днес дори.

Затворих се,

    не исках да поглеждам вече вътре.

Намерих се

    и исках да загубя аз отново надълбоко

                 спомена за тъжното ми мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вечерница или Зорница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Човешкото тяло е най-хубавото творение след неговата душа и няма нищо по-съкровено от откриването на тези две съкровища, едно след друго, независимо в какъв ред. Може би не само душевните ласки са за уважение...
  • Когато загубиш мечтите, се огледай за нови... Аз съм убедена, че винаги има за какво да мечтаеш! И ти пожелавам сбъднати мечти. Много сбъднати мечти! И те гушкам. И изчезвам
  • да...
    попадения, определено.

    желая ти да си боса, по сандали
  • Колко много истина съдържа стихотворението...

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...