Поглед отвътре
Отворих се,
за да погледна отвътре -
Загубих се
из хиляди клетки тъга...
Човешкото тяло е мухлясала плът,
когато загубим мечтите си вяло,
когато погледнем със празни очи
и всичко във нас е от шум остаряло,
от глас безметежен сме само стени
с избелели плакати на вехти копнежи,
останали скрити от самите нас днес дори.
Затворих се,
не исках да поглеждам вече вътре.
Намерих се
и исках да загубя аз отново надълбоко
спомена за тъжното ми мен.
© Вечерница или Зорница All rights reserved.
