Погледай с мен
Погледай с мен лъчите сутрин,
как галят клоните, тревите.
На устните как трепетни се спират,
усмихват се луничково и литват...
Прашинково на миглички премигват
в кълбо от сто светулчени миражи,
а пеещият вятър ги заплита
в косите ми, денят да ги полази.
Простри ръка и докосни ме.
По-истинска съм, даже и от вчера.
Със струнните лъчи разсъмвам
мелодия, с която те рисувам.
как галят клоните, тревите.
На устните как трепетни се спират,
усмихват се луничково и литват...
Прашинково на миглички премигват
в кълбо от сто светулчени миражи,
а пеещият вятър ги заплита
в косите ми, денят да ги полази.
Простри ръка и докосни ме.
По-истинска съм, даже и от вчера.
Със струнните лъчи разсъмвам
мелодия, с която те рисувам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
