26 jul 2008, 16:30

Погледай с мен 

  Poesía » Del paisaje
932 0 16
Погледай с мен лъчите сутрин,
как галят клоните, тревите.
На устните как трепетни се спират,
усмихват се луничково и литват...
Прашинково на миглички премигват
в кълбо от сто светулчени миражи,
а пеещият вятър ги заплита
в косите ми, денят да ги полази.
Простри ръка и докосни ме.
По-истинска съм, даже и от вчера.
Със струнните лъчи разсъмвам
мелодия, с която те рисувам.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??