Jul 26, 2008, 4:30 PM

Погледай с мен 

  Poetry » Landscape
935 0 16
Погледай с мен лъчите сутрин,
как галят клоните, тревите.
На устните как трепетни се спират,
усмихват се луничково и литват...
Прашинково на миглички премигват
в кълбо от сто светулчени миражи,
а пеещият вятър ги заплита
в косите ми, денят да ги полази.
Простри ръка и докосни ме.
По-истинска съм, даже и от вчера.
Със струнните лъчи разсъмвам
мелодия, с която те рисувам.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??