26.07.2008 г., 16:30 ч.

Погледай с мен 

  Поезия » Пейзажна
934 0 16
Погледай с мен лъчите сутрин,
как галят клоните, тревите.
На устните как трепетни се спират,
усмихват се луничково и литват...
Прашинково на миглички премигват
в кълбо от сто светулчени миражи,
а пеещият вятър ги заплита
в косите ми, денят да ги полази.
Простри ръка и докосни ме.
По-истинска съм, даже и от вчера.
Със струнните лъчи разсъмвам
мелодия, с която те рисувам.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??