Похищение
Премаза ме със тежкото си тяло,
като че искаше да ме направи отпечатък.
Лицето му опря до моето дотам,
че сетих как очите му се лееха в очите ми.
А после притъмня.
Отпускаше ми милостиня-дъх...
но само, за да чувам как звънчетата
на Тази със косата
безмилостно се приближават...
Тогава осъзнах, че само в глътка въздух
е сипнат Раят ни...
Да, само в малка глътка въздух...
Разкъса дрехите ми с рАзмаха на звяр.
А после продължи и във плътта да къса.
Да впримчва пръсти в кожата, косата...
Когато стенех, изсипваше камара камъни...
Дори по-тежки падаха юмруците му върху мен.
Крещеше. Виеше. Накрая се разля...
Изля жестокостта си. И сигурно блена си...
............................................................
През укротеното му рамо
видях да се подава острието
на Новата луна...
Денят невинно се оттегляше.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Людмила Билярска Todos los derechos reservados
