14 may 2008, 10:30

Похищение 

  Poesía » Otra
698 0 14
   

Премаза ме със тежкото си тяло,

като че искаше да ме направи отпечатък.

Лицето му опря до моето дотам,

че сетих как очите му се лееха в очите ми.

А после притъмня.

Отпускаше ми милостиня-дъх...

но само, за да  чувам как звънчетата

на Тази със косата

безмилостно се приближават...

Тогава осъзнах, че само в глътка въздух

 е сипнат Раят  ни...

Да, само в малка глътка въздух...

Разкъса дрехите ми с рАзмаха на звяр.

А после продължи и във плътта да къса.

Да впримчва пръсти в кожата, косата...

Когато стенех, изсипваше  камара камъни...

Дори по-тежки падаха юмруците му върху мен.

Крещеше. Виеше. Накрая се разля...

Изля жестокостта си. И сигурно блена си...

............................................................

 

През укротеното му рамо

 видях да се подава острието

на Новата луна... 

 

Денят невинно се оттегляше.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • и аз обездУмях..........!
    просто те прегръщам!
  • Възприемам го като метафора, защото и "похищението",и "онази с метлата" имат преносен смисъл. Което не намалява, а засилва до най-висока степен усещането за преживяно душевно терзание.
    И денят, който си отива, също е метафоричен образ.
    Но след залеза винаги идва нов изгрев. Затова казах, че финалът е многозначителен - изразява не само отчаяние , но и потенциален оптимизъм.
    Истинската поезия е именно това - отражение на реалния свят в образи-
    символи...
    Сърдечни поздрави, Людмила!
  • Мила Таня, благодаря ти, че съпреживя с мен! Прегръщам те!
  • Вълнуващ и докосващ стих!Поздравления за творбата ти!Прегръщам те!
  • Преживяно е, Радослав... Всеки описан миг е жестоко преживян от лирическата...
    Благодаря ти, че не ме забравяш, скъпи приятелю!
    Поздрави за теб!


  • Люси, обез/д/умях! Старшно силно, великолепно стихо! Поемам трудно глътките въздух!!!

    Ave, Приятелко!
  • Не е метафора, Ели. Тук няма вложена метафора. Въглените парят...
    Благодаря ти за топлото внимание! Прекрасен човек си!
  • Поразително силна метафора.
    И многозначителен финал.
    Поне аз не познавам друг твой стих, роден от такова смазващо страдание, Людмила.
    Великият Паулу Коелю казва: "Всеки е отговорен за това, което чувства..." Само искам да ти помогна. И дано ме разбереш правилно.
    Не поощрявай похитителя...
    С обич, Елица
  • Благодаря за коментарите на: Ели, Иванка, Илиана, Боряна и Еми!
    Трогната съм от вниманието ви.
    Поздрави за вас, прекрасни приятели!
  • Потръпнах..невероятно внушение..смазващо въздействащ стих! Прегръщам те, мила Люси!
  • Настръхнах от стиха ти.Много силен!Заболя ме !Прегръщам те!
  • "Тогава осъзнах,че само в глътка въздух
    е сипнат Раят ни..."
    Поздравления!
  • Да.
    Благодаря ти, мила Магде. Изпращам ти и аз своята обич!
  • разтърстващ стих...преживяна болка и кошмар...
    прегръщам те, мила Людмила, с обич.
Propuestas
: ??:??