May 14, 2008, 10:30 AM

Похищение

  Poetry » Other
829 0 14
   

Премаза ме със тежкото си тяло,

като че искаше да ме направи отпечатък.

Лицето му опря до моето дотам,

че сетих как очите му се лееха в очите ми.

А после притъмня.

Отпускаше ми милостиня-дъх...

но само, за да  чувам как звънчетата

на Тази със косата

безмилостно се приближават...

Тогава осъзнах, че само в глътка въздух

 е сипнат Раят  ни...

Да, само в малка глътка въздух...

Разкъса дрехите ми с рАзмаха на звяр.

А после продължи и във плътта да къса.

Да впримчва пръсти в кожата, косата...

Когато стенех, изсипваше  камара камъни...

Дори по-тежки падаха юмруците му върху мен.

Крещеше. Виеше. Накрая се разля...

Изля жестокостта си. И сигурно блена си...

............................................................

 

През укротеното му рамо

 видях да се подава острието

на Новата луна... 

 

Денят невинно се оттегляше.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Билярска All rights reserved.

Comments

Comments

  • и аз обездУмях..........!
    просто те прегръщам!
  • Възприемам го като метафора, защото и "похищението",и "онази с метлата" имат преносен смисъл. Което не намалява, а засилва до най-висока степен усещането за преживяно душевно терзание.
    И денят, който си отива, също е метафоричен образ.
    Но след залеза винаги идва нов изгрев. Затова казах, че финалът е многозначителен - изразява не само отчаяние , но и потенциален оптимизъм.
    Истинската поезия е именно това - отражение на реалния свят в образи-
    символи...
    Сърдечни поздрави, Людмила!
  • Мила Таня, благодаря ти, че съпреживя с мен! Прегръщам те!
  • Вълнуващ и докосващ стих!Поздравления за творбата ти!Прегръщам те!
  • Преживяно е, Радослав... Всеки описан миг е жестоко преживян от лирическата...
    Благодаря ти, че не ме забравяш, скъпи приятелю!
    Поздрави за теб!


Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...