Похищение
Премаза ме със тежкото си тяло,
като че искаше да ме направи отпечатък.
Лицето му опря до моето дотам,
че сетих как очите му се лееха в очите ми.
А после притъмня.
Отпускаше ми милостиня-дъх...
но само, за да чувам как звънчетата
на Тази със косата
безмилостно се приближават...
Тогава осъзнах, че само в глътка въздух
е сипнат Раят ни...
Да, само в малка глътка въздух...
Разкъса дрехите ми с рАзмаха на звяр.
А после продължи и във плътта да къса.
Да впримчва пръсти в кожата, косата...
Когато стенех, изсипваше камара камъни...
Дори по-тежки падаха юмруците му върху мен.
Крещеше. Виеше. Накрая се разля...
Изля жестокостта си. И сигурно блена си...
............................................................
През укротеното му рамо
видях да се подава острието
на Новата луна...
Денят невинно се оттегляше.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Билярска Всички права запазени
