Поисках
(Във онзи, който бе за теб случаен).
След всяко "Сбогом" трудното завръщане
е миг подплашен, бързащ, краткотраен.
Изтръгвах всеки спомен до задъхване,
с безжизненост пропиващ сетивата.
Живеех във пределно незачитане
на всяка твоя ласка... припозната.
Издъхвах те с плесниците безвремеви,
напомнящи ми колко съм далечна.
Дали те заслужавах за обичане?
Дали не бях добра, или пък грешна?
Не бях ли постоянствено обсебваща,
или се губех в чужда непознатост?
Раздавах ли от своята приемственост
на другите с излишна еднократност?
Поисках да се върнеш във живота ми.
Протягах длани, там... към синевата.
Поисках да те върна във душата ми -
проплакваща в безсричност... глуповата.
Виновно се превръщах във измислица.
Мечтите умъртвявах... деликатно.
Поисках те, любими мой, поисках те...
но губех те по малко... безвъзвратно.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кремена Стоева Todos los derechos reservados
