13.10.2007 г., 16:19 ч.

Поисках 

  Поезия
1051 0 31
Поисках да се върнеш във живота ми.
(Във онзи, който бе за теб случаен).
След всяко "Сбогом" трудното завръщане
е миг подплашен, бързащ, краткотраен.
Изтръгвах всеки спомен до задъхване,
с безжизненост пропиващ  сетивата.
Живеех  във пределно незачитане
на всяка твоя ласка... припозната.
Издъхвах те с плесниците безвремеви,
напомнящи ми колко съм далечна.
Дали те заслужавах за обичане?
Дали не бях добра, или пък грешна?
Не бях ли постоянствено обсебваща,
или се губех в чужда  непознатост?
Раздавах ли от своята приемственост
на другите с излишна еднократност?
Поисках да се върнеш във живота ми.
Протягах длани, там... към синевата.
Поисках да те върна във душата ми -
проплакваща в безсричност... глуповата.
Виновно се превръщах във  измислица.
Мечтите умъртвявах...  деликатно.
Поисках те, любими мой, поисках те...
но губех те по малко... безвъзвратно.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??