Поисках
1.3K
0
31
Поисках да се върнеш във живота ми.
(Във онзи, който бе за теб случаен).
След всяко "Сбогом" трудното завръщане
е миг подплашен, бързащ, краткотраен.
Изтръгвах всеки спомен до задъхване,
с безжизненост пропиващ сетивата.
Живеех във пределно незачитане
на всяка твоя ласка... припозната.
Издъхвах те с плесниците безвремеви,
напомнящи ми колко съм далечна.
Дали те заслужавах за обичане?
Дали не бях добра, или пък грешна?
Не бях ли постоянствено обсебваща,
или се губех в чужда непознатост?
Раздавах ли от своята приемственост
на другите с излишна еднократност?
Поисках да се върнеш във живота ми.
Протягах длани, там... към синевата.
Поисках да те върна във душата ми -
проплакваща в безсричност... глуповата.
Виновно се превръщах във измислица.
Мечтите умъртвявах... деликатно.
Поисках те, любими мой, поисках те...
но губех те по малко... безвъзвратно.
(Във онзи, който бе за теб случаен).
След всяко "Сбогом" трудното завръщане
е миг подплашен, бързащ, краткотраен.
Изтръгвах всеки спомен до задъхване,
с безжизненост пропиващ сетивата.
Живеех във пределно незачитане
на всяка твоя ласка... припозната.
Издъхвах те с плесниците безвремеви,
напомнящи ми колко съм далечна.
Дали те заслужавах за обичане?
Дали не бях добра, или пък грешна?
Не бях ли постоянствено обсебваща,
или се губех в чужда непознатост?
Раздавах ли от своята приемственост
на другите с излишна еднократност?
Поисках да се върнеш във живота ми.
Протягах длани, там... към синевата.
Поисках да те върна във душата ми -
проплакваща в безсричност... глуповата.
Виновно се превръщах във измислица.
Мечтите умъртвявах... деликатно.
Поисках те, любими мой, поисках те...
но губех те по малко... безвъзвратно.
© Кремена Стоева All rights reserved.
