ПОИСКАЙ МЕ
Хрущящите под стъпките отломъци
не ме смущават... Те са част от мене.
Душата ми, душата ми е в пламъци,
а не изгаря още... Нямам време!
Сърцето - стара крепост разрушавана
от не един и двама - вече свикна,
опустошено, после изоставено...
Над зидовете тръни ще поникнат.
Ала поискай ме - и твоите обятия
отново ще ме съградят от нищото.
Надраснала над болки и нещастия,
ще стана пак за теб ДОМ и ОГНИЩЕ...
© Теменужка Маринова Todos los derechos reservados
отново ще ме съградят от нищото.
Много харесах!