7.10.2008 г., 6:28

Поискай ме

968 0 5

                 ПОИСКАЙ МЕ


           Хрущящите под стъпките отломъци
не ме смущават... Те са част от мене.
Душата ми, душата ми е в пламъци,
а не изгаря още... Нямам време!
 

Сърцето - стара крепост разрушавана
от не един и двама - вече свикна,
опустошено, после изоставено...
Над зидовете тръни ще поникнат.

 

Ала поискай ме - и твоите обятия
отново ще ме съградят от нищото.
Надраснала над болки и нещастия,
ще стана пак за теб ДОМ и ОГНИЩЕ...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...