7.10.2008 г., 6:28

Поискай ме

969 0 5

                 ПОИСКАЙ МЕ


           Хрущящите под стъпките отломъци
не ме смущават... Те са част от мене.
Душата ми, душата ми е в пламъци,
а не изгаря още... Нямам време!
 

Сърцето - стара крепост разрушавана
от не един и двама - вече свикна,
опустошено, после изоставено...
Над зидовете тръни ще поникнат.

 

Ала поискай ме - и твоите обятия
отново ще ме съградят от нищото.
Надраснала над болки и нещастия,
ще стана пак за теб ДОМ и ОГНИЩЕ...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...