Oct 7, 2008, 6:28 AM

Поискай ме

  Poetry » Love
980 0 5

                 ПОИСКАЙ МЕ


           Хрущящите под стъпките отломъци
не ме смущават... Те са част от мене.
Душата ми, душата ми е в пламъци,
а не изгаря още... Нямам време!
 

Сърцето - стара крепост разрушавана
от не един и двама - вече свикна,
опустошено, после изоставено...
Над зидовете тръни ще поникнат.

 

Ала поискай ме - и твоите обятия
отново ще ме съградят от нищото.
Надраснала над болки и нещастия,
ще стана пак за теб ДОМ и ОГНИЩЕ...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теменужка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...