Пожарите на Нищото
"А може просто дяволите в мене
да са умрели в търсене на Рая."
"Нищо" – Яна Котева
Безмълвно е. И с граници отровни.
То хапе. Змиевидно се провира.
Очите му са с цвят на безусловност.
Пред погледа му див се колабира.
И реже като остра поветица
на Нищото зелената гротеска.
Усещаш ли я? Тънката ѝ жица
се впива в левкимичното ти днеска.
А тишината – майката лехуса,
накърмила със сълзи пеленаче –
прилича на Мадоната с Иисуса.
Но приликата нищичко не значи.
От нея и душата ти повръща.
Задавя се на утрото прибоя.
Страхът се обитава като къща.
Но ти не искаш тя да бъде твоя.
Тогава – скачай! Скачай на високо!
Прескочиш ли на Нищото пожара,
ти всяко Нещо превърни в посока.
А ангелите нахрани със вяра.
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Зарадва ме с това далечно връщане назад в моите стихове! Благодаря, че го правиш, Бела!
-
Човешката топлинка ни е нужна винаги. Поезията може всичко.
-
Липсваше ми твоя ангелски коментар, май си ме поразглезела, миличка!
Изпращам ти усмивки! -
Как само го разчепка този текст! Аз обикновено хващам от първо четене емоционалния момент и, ако той е много силен, оставам подвластна на него.
Голямо удоволствие са за мен коментарите ти, Краси! -
Философската образност на "нищото" и "нещото" е различна от тази в реалността. Но намирам паралел в тяхното проявление. Макар, че " приликата нищичко не значи", там където покоят е нахвърлил всичко незримо, тогава от бездната се ражда живота, а когато "реже като остра поветица, на Нищото зелената гротеска"... "Скачай нависоко!...ти всяко Нещо превърни в посока. А ангелите нахрани със вяра." ... „Ако имате вяра колкото синапено зрънце...". Замислящо и силно послание е творбата ти. Поздрави, Мария!
-
Радвам се на думите ти, Пепи! Благодаря, много си мила!
-
Силно и завладяващо!
-
Ники, безкрайно съм ти благодарна за този задълбочен и проникновен коментар. Ако имаше класация за отзиви, щях да му дам лауреатското място!
Благодарност и от името на Яна - моето поетично вдъхновение! -
Много силен стих, с многопластова структура и значение!
Нищото е еквивалент на уединение, на бездуховност, бездна в емоционален дисонанс!
Тогава се откриват и преоткриват, много състояния на осмисляне, синтез, обобщение, размисъл, смисъл на емоционалната палитра!
Нищото е и барикада, провал, страх, застоялост, застиналост, безизразност-дяволски похват, който е опасен в употреба!
Не случайно аналогията, с творбата на Яна се припокрива!
В творбата се усилва метафората на дните, на нищото, на интровертната заражда се същност, която се лекува, отстранява със скок и вяра!
БРАВО Мария!
Поздрави и на двете! -
Влади, винаги успяваш само с няколко есенциални думи да втъкнеш в душата ми радост. Усещането ти е с остротата на познавач и ме ласкае!
-
Валя, DPP, моля да ме извините, че коментирах само написаното от Яна!
Толкова силно ми повлия, до такава степен, че оставих вашите коментари без отговор.
Благодаря ви, че ощастливихте деня ми! Нека и на вас донесе щастливо удовлетворение! -
Мило дете, слънчевото ти сърчице ражда думи, които могат да ме разтопят...Ако знаеш само колко близка те чувствам!
Щастлива съм, че случайността, в която вярвам, е предвидила и други прекрасни неща, които да ни се случат. Благодаря и за този жест към нас.Чета стиховете ти с възхищение и знам, че някое от тях ще направи отново мост между твоето и моето вдъхновение! Това ме прави безкрайно нетърпелива!
Прегръщам те със ❤️ сърцето си, Яничко! -
Толкова фино си уловила първоначалното усещане, така умело си го пречупила през твоята вълшебна поетична призма, че стихотворението е надградило стократно своето вдъхновение! Душата ми ликува! Страхотно е!
-
Браво!
А тишината – майката лехуса,
накърмила със сълзи пеленаче –
прилича на Мадоната с Иисуса.
Но приликата нищичко не значи. -
Подобен обрат е трудно постижим, но затова пък е сладък
Рядко хората осъзнават подобно състояние. Харесах метафорите
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
