Пожарите на Нищото
"А може просто дяволите в мене
да са умрели в търсене на Рая."
"Нищо" – Яна Котева
Безмълвно е. И с граници отровни.
То хапе. Змиевидно се провира.
Очите му са с цвят на безусловност.
Пред погледа му див се колабира.
И реже като остра поветица
на Нищото зелената гротеска.
Усещаш ли я? Тънката ѝ жица
се впива в левкимичното ти днеска.
А тишината – майката лехуса,
накърмила със сълзи пеленаче –
прилича на Мадоната с Иисуса.
Но приликата нищичко не значи.
От нея и душата ти повръща.
Задавя се на утрото прибоя.
Страхът се обитава като къща.
Но ти не искаш тя да бъде твоя.
Тогава – скачай! Скачай на високо!
Прескочиш ли на Нищото пожара,
ти всяко Нещо превърни в посока.
А ангелите нахрани със вяра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
