pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
850 16807
12.07.2019 г., 9:05 ч.

Пожарите на Нищото 

  Поезия » Философска
571 9 17

 

     "А може просто дяволите в мене

        да са умрели в търсене на Рая."

 

             "Нищо" –  Яна Котева

 

 

Безмълвно е. И с граници отровни.

То хапе. Змиевидно се провира.

Очите му са с цвят на безусловност.

Пред погледа му див се колабира.

 

И реже като остра поветица

на Нищото зелената гротеска.

Усещаш ли я? Тънката ѝ жица

се впива в левкимичното ти днеска.

 

А тишината – майката лехуса,

накърмила със сълзи пеленаче – 

прилича на Мадоната с Иисуса.

Но приликата нищичко не значи.

 

От нея и душата ти повръща.

Задавя се на утрото прибоя.

Страхът се обитава като къща.

Но ти не искаш тя да бъде твоя.

 

Тогава – скачай! Скачай на високо!

Прескочиш ли на Нищото пожара,

ти всяко Нещо превърни в посока.

А ангелите нахрани със вяра.

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Зарадва ме с това далечно връщане назад в моите стихове! Благодаря, че го правиш, Бела!
  • "А тишината – майката лехуса,

    накърмила със сълзи пеленаче –

    прилича на Мадоната с Иисуса.

    Но приликата нищичко не значи."
    !!!
  • Човешката топлинка ни е нужна винаги. Поезията може всичко.
  • Липсваше ми твоя ангелски коментар, май си ме поразглезела, миличка!
    Изпращам ти усмивки!
  • Как само го разчепка този текст! Аз обикновено хващам от първо четене емоционалния момент и, ако той е много силен, оставам подвластна на него.
    Голямо удоволствие са за мен коментарите ти, Краси!
  • Философската образност на "нищото" и "нещото" е различна от тази в реалността. Но намирам паралел в тяхното проявление. Макар, че " приликата нищичко не значи", там където покоят е нахвърлил всичко незримо, тогава от бездната се ражда живота, а когато "реже като остра поветица, на Нищото зелената гротеска"... "Скачай нависоко!...ти всяко Нещо превърни в посока. А ангелите нахрани със вяра." ... „Ако имате вяра колкото синапено зрънце...". Замислящо и силно послание е творбата ти. Поздрави, Мария!
  • Радвам се на думите ти, Пепи! Благодаря, много си мила!
  • Силно и завладяващо!
  • Ники, безкрайно съм ти благодарна за този задълбочен и проникновен коментар. Ако имаше класация за отзиви, щях да му дам лауреатското място!
    Благодарност и от името на Яна - моето поетично вдъхновение!
  • Много силен стих, с многопластова структура и значение!
    Нищото е еквивалент на уединение, на бездуховност, бездна в емоционален дисонанс!
    Тогава се откриват и преоткриват, много състояния на осмисляне, синтез, обобщение, размисъл, смисъл на емоционалната палитра!
    Нищото е и барикада, провал, страх, застоялост, застиналост, безизразност-дяволски похват, който е опасен в употреба!
    Не случайно аналогията, с творбата на Яна се припокрива!
    В творбата се усилва метафората на дните, на нищото, на интровертната заражда се същност, която се лекува, отстранява със скок и вяра!
    БРАВО Мария!
    Поздрави и на двете!
  • Влади, винаги успяваш само с няколко есенциални думи да втъкнеш в душата ми радост. Усещането ти е с остротата на познавач и ме ласкае!
  • Красива, многопластова и полифонична поезия! Поздравления и от мен!
  • Валя, DPP, моля да ме извините, че коментирах само написаното от Яна!
    Толкова силно ми повлия, до такава степен, че оставих вашите коментари без отговор.
    Благодаря ви, че ощастливихте деня ми! Нека и на вас донесе щастливо удовлетворение!
  • Мило дете, слънчевото ти сърчице ражда думи, които могат да ме разтопят...Ако знаеш само колко близка те чувствам!
    Щастлива съм, че случайността, в която вярвам, е предвидила и други прекрасни неща, които да ни се случат. Благодаря и за този жест към нас.Чета стиховете ти с възхищение и знам, че някое от тях ще направи отново мост между твоето и моето вдъхновение! Това ме прави безкрайно нетърпелива!
    Прегръщам те със ❤️ сърцето си, Яничко!
  • Толкова фино си уловила първоначалното усещане, така умело си го пречупила през твоята вълшебна поетична призма, че стихотворението е надградило стократно своето вдъхновение! Душата ми ликува! Страхотно е!
  • Браво!

    А тишината – майката лехуса,
    накърмила със сълзи пеленаче –
    прилича на Мадоната с Иисуса.
    Но приликата нищичко не значи.
  • Подобен обрат е трудно постижим, но затова пък е сладък Рядко хората осъзнават подобно състояние. Харесах метафорите
Предложения
: ??:??