22 oct 2008, 21:19

Пожелание

1K 0 3

Защо не се усмихвам вече?...
Защо виждам само падащите листа на есента?...
Умирам всеки ден, за да мога да живея,
боли ме всеки път, когато си поемам дъх...
очите ми са пълни със сълзи,
а душата ми пустее...

Къде изчезна радостта,
къде потънаха мечтите?...
Къде?... В морето от тъга и самота...

Светът се промени и озлобя,
хората забравиха, че са били деца,
забравиха, че са имали мечти,
забравиха, че са били добри...

Исках да се променя, исках да не страдам...
Исках, искам, но така ще си умра,
погълната в своята самота...
под пелената на нощта...

Ех, да можеше да бъдем пак деца!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Можем
  • Едва ли някой може да се приспособи към най-лошото и в същото време да се чувства добре...
  • Приспособявай се!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...