lenya (Елена)
19 98
22 oct 2008, 21:19

Пожелание 

  Poesía » Filosófica
696 0 3

Защо не се усмихвам вече?...
Защо виждам само падащите листа на есента?...
Умирам всеки ден, за да мога да живея,
боли ме всеки път, когато си поемам дъх...
очите ми са пълни със сълзи,
а душата ми пустее...

Къде изчезна радостта,
къде потънаха мечтите?...
Къде?... В морето от тъга и самота...

Светът се промени и озлобя,
хората забравиха, че са били деца,
забравиха, че са имали мечти,
забравиха, че са били добри...

Исках да се променя, исках да не страдам...
Исках, искам, но така ще си умра,
погълната в своята самота...
под пелената на нощта...

Ех, да можеше да бъдем пак деца!...

© Елена Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Можем
  • Едва ли някой може да се приспособи към най-лошото и в същото време да се чувства добре...
  • Приспособявай се!
Propuestas
: ??:??