lenya (Елена)
19 98
22.10.2008 г., 21:19 ч.

Пожелание 

  Поезия » Философска
679 0 3

Защо не се усмихвам вече?...
Защо виждам само падащите листа на есента?...
Умирам всеки ден, за да мога да живея,
боли ме всеки път, когато си поемам дъх...
очите ми са пълни със сълзи,
а душата ми пустее...

Къде изчезна радостта,
къде потънаха мечтите?...
Къде?... В морето от тъга и самота...

Светът се промени и озлобя,
хората забравиха, че са били деца,
забравиха, че са имали мечти,
забравиха, че са били добри...

Исках да се променя, исках да не страдам...
Исках, искам, но така ще си умра,
погълната в своята самота...
под пелената на нощта...

Ех, да можеше да бъдем пак деца!...

© Елена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Можем
  • Едва ли някой може да се приспособи към най-лошото и в същото време да се чувства добре...
  • Приспособявай се!
Предложения
: ??:??