Пожелание
Защо не се усмихвам вече?...
Защо виждам само падащите листа на есента?...
Умирам всеки ден, за да мога да живея,
боли ме всеки път, когато си поемам дъх...
очите ми са пълни със сълзи,
а душата ми пустее...
Къде изчезна радостта,
къде потънаха мечтите?...
Къде?... В морето от тъга и самота...
Светът се промени и озлобя,
хората забравиха, че са били деца,
забравиха, че са имали мечти,
забравиха, че са били добри...
Исках да се променя, исках да не страдам...
Исках, искам, но така ще си умра,
погълната в своята самота...
под пелената на нощта...
Ех, да можеше да бъдем пак деца!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Всички права запазени
