Oct 22, 2008, 9:19 PM

Пожелание

1K 0 3

Защо не се усмихвам вече?...
Защо виждам само падащите листа на есента?...
Умирам всеки ден, за да мога да живея,
боли ме всеки път, когато си поемам дъх...
очите ми са пълни със сълзи,
а душата ми пустее...

Къде изчезна радостта,
къде потънаха мечтите?...
Къде?... В морето от тъга и самота...

Светът се промени и озлобя,
хората забравиха, че са били деца,
забравиха, че са имали мечти,
забравиха, че са били добри...

Исках да се променя, исках да не страдам...
Исках, искам, но така ще си умра,
погълната в своята самота...
под пелената на нощта...

Ех, да можеше да бъдем пак деца!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Можем
  • Едва ли някой може да се приспособи към най-лошото и в същото време да се чувства добре...
  • Приспособявай се!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...