Пожелание

Oct 22, 2008, 9:19 PM

Poetry » Phylosophy

761 0 3

Защо не се усмихвам вече?...
Защо виждам само падащите листа на есента?...
Умирам всеки ден, за да мога да живея,
боли ме всеки път, когато си поемам дъх...
очите ми са пълни със сълзи,
а душата ми пустее...

Къде изчезна радостта,
къде потънаха мечтите?...
Къде?... В морето от тъга и самота...

Светът се промени и озлобя,
хората забравиха, че са били деца,
забравиха, че са имали мечти,
забравиха, че са били добри...

Исках да се променя, исках да не страдам...
Исках, искам, но така ще си умра,
погълната в своята самота...
под пелената на нощта...

Ех, да можеше да бъдем пак деца!...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

f1k0 (Филип)

2008-10-31T17:44:34+02:00

Можем
lenya (Елена)

2008-10-23T09:25:30+03:00

Едва ли някой може да се приспособи към най-лошото и в същото време да се чувства добре...
Anita765 (Ани Монева)

2008-10-23T08:18:52+03:00

Приспособявай се!