19 feb 2020, 10:36

Поканена си на вечеря 

  Poesía » De amor
441 3 8

Запазих те за себе си единствено -

дано да не линееш в самотата ми...

Разбрана ще си из основи истински,

макар че си безумно твърдоглава.

 

Говорех ти от моя бряг скалистия,

надвесена с лице към пропастта ти.

Аз тук със тебе винаги възкръсвам,

оттук политам всякога от щастие.

 

Погалих те, ти още си огнище,

защото изначално си природата.

Любов си - всичко си и нищо,

зависи как са те разбрали хората.

 

Запазих те - ти моя втора същност

и в гардероба дрехите ти подредих.

Поканена си с мене да вечеряш -

на чаша вино пак да ми простиш.

 

 

 

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??