Hathor (Геновева Симеонова) Hathor (Геновева Симеонова)
32 461
19 feb 2020, 10:36

Поканена си на вечеря

677 3 8

Запазих те за себе си единствено -

дано да не линееш в самотата ми...

Разбрана ще си из основи истински,

макар че си безумно твърдоглава.

 

Говорех ти от моя бряг скалистия,

надвесена с лице към пропастта ти.

Аз тук със тебе винаги възкръсвам,

оттук политам всякога от щастие.

 

Погалих те, ти още си огнище,

защото изначално си природата.

Любов си - всичко си и нищо,

зависи как са те разбрали хората.

 

Запазих те - ти моя втора същност

и в гардероба дрехите ти подредих.

Поканена си с мене да вечеряш -

на чаша вино пак да ми простиш.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0