19 feb 2020, 10:36

Поканена си на вечеря 

  Poesía » De amor
573 3 8
Запазих те за себе си единствено -
дано да не линееш в самотата ми...
Разбрана ще си из основи истински,
макар че си безумно твърдоглава.
Говорех ти от моя бряг скалистия,
надвесена с лице към пропастта ти.
Аз тук със тебе винаги възкръсвам,
оттук политам всякога от щастие.
Погалих те, ти още си огнище,
защото изначално си природата.
Любов си - всичко си и нищо,
зависи как са те разбрали хората. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??