Feb 19, 2020, 10:36 AM

Поканена си на вечеря 

  Poetry » Love
576 3 8
Запазих те за себе си единствено -
дано да не линееш в самотата ми...
Разбрана ще си из основи истински,
макар че си безумно твърдоглава.
Говорех ти от моя бряг скалистия,
надвесена с лице към пропастта ти.
Аз тук със тебе винаги възкръсвам,
оттук политам всякога от щастие.
Погалих те, ти още си огнище,
защото изначално си природата.
Любов си - всичко си и нищо,
зависи как са те разбрали хората. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Random works
: ??:??