Feb 19, 2020, 10:36 AM

Поканена си на вечеря

  Poetry » Love
679 3 8

Запазих те за себе си единствено -

дано да не линееш в самотата ми...

Разбрана ще си из основи истински,

макар че си безумно твърдоглава.

 

Говорех ти от моя бряг скалистия,

надвесена с лице към пропастта ти.

Аз тук със тебе винаги възкръсвам,

оттук политам всякога от щастие.

 

Погалих те, ти още си огнище,

защото изначално си природата.

Любов си - всичко си и нищо,

зависи как са те разбрали хората.

 

Запазих те - ти моя втора същност

и в гардероба дрехите ти подредих.

Поканена си с мене да вечеряш -

на чаша вино пак да ми простиш.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...