Feb 19, 2020, 10:36 AM

Поканена си на вечеря 

  Poetry » Love
440 3 8

Запазих те за себе си единствено -

дано да не линееш в самотата ми...

Разбрана ще си из основи истински,

макар че си безумно твърдоглава.

 

Говорех ти от моя бряг скалистия,

надвесена с лице към пропастта ти.

Аз тук със тебе винаги възкръсвам,

оттук политам всякога от щастие.

 

Погалих те, ти още си огнище,

защото изначално си природата.

Любов си - всичко си и нищо,

зависи как са те разбрали хората.

 

Запазих те - ти моя втора същност

и в гардероба дрехите ти подредих.

Поканена си с мене да вечеряш -

на чаша вино пак да ми простиш.

 

 

 

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??