Запазих те за себе си единствено -
дано да не линееш в самотата ми...
Разбрана ще си из основи истински,
макар че си безумно твърдоглава.
Говорех ти от моя бряг скалистия,
надвесена с лице към пропастта ти.
Аз тук със тебе винаги възкръсвам,
оттук политам всякога от щастие.
Погалих те, ти още си огнище,
защото изначално си природата.
Любов си - всичко си и нищо,
зависи как са те разбрали хората. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up