Поканена си на вечеря
Запазих те за себе си единствено -
дано да не линееш в самотата ми...
Разбрана ще си из основи истински,
макар че си безумно твърдоглава.
Говорех ти от моя бряг скалистия,
надвесена с лице към пропастта ти.
Аз тук със тебе винаги възкръсвам,
оттук политам всякога от щастие.
Погалих те, ти още си огнище,
защото изначално си природата.
Любов си - всичко си и нищо,
зависи как са те разбрали хората.
Запазих те - ти моя втора същност
и в гардероба дрехите ти подредих.
Поканена си с мене да вечеряш -
на чаша вино пак да ми простиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
Благодаря за отзивите.
