10 feb 2024, 10:18

Покаяние

458 0 0

Прости ми за думите,

които разпилявах 

без ред и без смисъл.

От страх да остана,

неволно си тръгнах.

 

Без нищо да взимам,

без нищо да давам.

Така ме научи живота,

да търпя болката кротко,

след което да тръгвам и да изоставям.

 

Празнината остава

наполовина запълнена.

И нещо тежи, нещо ме дърпа.

А аз продължавам напред,

с кървави пръсти да търся.

 

Онези скъсани страници,

които от ярост откъснах.

Които от глупост и младост

не успях да опазя и изгубих,

а сега жадно ги търся.

 

Все пак те моля за прошка.

В живота се раждаш,

по пътя грешиш и се спъваш,

и точно преди да заспиш,

се усмихваш на някого и отново

възкръсваш.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любима Маеркова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...