Прости ми за думите,

които разпилявах 

без ред и без смисъл.

От страх да остана,

неволно си тръгнах.

Без нищо да взимам,

без нищо да давам.

Така ме научи живота,

да търпя болката кротко,

след което да тръгвам и да изоставям.

Празнината остава

наполовина запълнена.

И нещо тежи, нещо ме дърпа.

А аз продължавам напред,

с кървави пръсти да търся.

Онези скъсани страници,

които от ярост откъснах.

Които от глупост и младост

не успях да опазя и изгубих,

а сега жадно ги търся.

Все пак те моля за прошка.

В живота се раждаш,

по пътя грешиш и се спъваш,

и точно преди да заспиш,

се усмихваш на някого и отново

възкръсваш.