paloma66 (Гълъбина Митева) paloma66 (Гълъбина Митева)
110 171
12 jul 2014, 22:45

Поклон

  Poesía
877 0 9

Намота се кълбото на живота ти, мамо!

Ето го края. Вече се вижда!

Върнеш ли лентата - нищичко няма!

Само усилия. И черни грижи.

 

Само мотика. Сушаво лято.

Земя корава. И спечен залък.

Храниш кокошките. Садиш домати.

Твоя свят, мамо, е толкова малък!

 

Вечер, по залез, сядаш на прага,

мъдро заслушана в тишината...

Звезди изгряват. Не ти се ляга.

Още колко залези ще изпратиш...

 

Преглъщаш с мъка сухия залък.

И все по-тежка става мотиката...

Твоя свят, мамо, е толкова малък.

А в него ти си така велика!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0