paloma66 (Гълъбина Митева) paloma66 (Гълъбина Митева)
110 171
12 jul 2014, 22:45

Поклон

  Poesía
876 0 9

Намота се кълбото на живота ти, мамо!

Ето го края. Вече се вижда!

Върнеш ли лентата - нищичко няма!

Само усилия. И черни грижи.

 

Само мотика. Сушаво лято.

Земя корава. И спечен залък.

Храниш кокошките. Садиш домати.

Твоя свят, мамо, е толкова малък!

 

Вечер, по залез, сядаш на прага,

мъдро заслушана в тишината...

Звезди изгряват. Не ти се ляга.

Още колко залези ще изпратиш...

 

Преглъщаш с мъка сухия залък.

И все по-тежка става мотиката...

Твоя свят, мамо, е толкова малък.

А в него ти си така велика!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0