paloma66 (Гълъбина Митева) paloma66 (Гълъбина Митева)
110 171
Jul 12, 2014, 10:45 PM

Поклон

  Poetry
874 0 9

Намота се кълбото на живота ти, мамо!

Ето го края. Вече се вижда!

Върнеш ли лентата - нищичко няма!

Само усилия. И черни грижи.

 

Само мотика. Сушаво лято.

Земя корава. И спечен залък.

Храниш кокошките. Садиш домати.

Твоя свят, мамо, е толкова малък!

 

Вечер, по залез, сядаш на прага,

мъдро заслушана в тишината...

Звезди изгряват. Не ти се ляга.

Още колко залези ще изпратиш...

 

Преглъщаш с мъка сухия залък.

И все по-тежка става мотиката...

Твоя свят, мамо, е толкова малък.

А в него ти си така велика!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гълъбина Митева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0