Намота се кълбото на живота ти, мамо!
Ето го края. Вече се вижда!
Върнеш ли лентата - нищичко няма!
Само усилия. И черни грижи.
Само мотика. Сушаво лято.
Земя корава. И спечен залък.
Храниш кокошките. Садиш домати.
Твоя свят, мамо, е толкова малък!
Вечер, по залез, сядаш на прага,
мъдро заслушана в тишината...
Звезди изгряват. Не ти се ляга.
Още колко залези ще изпратиш... ...