paloma66 (Гълъбина Митева)
171 43
12.07.2014 г., 22:45 ч.

Поклон 

  Поезия
731 0 9

Намота се кълбото на живота ти, мамо!

Ето го края. Вече се вижда!

Върнеш ли лентата - нищичко няма!

Само усилия. И черни грижи.

 

Само мотика. Сушаво лято.

Земя корава. И спечен залък.

Храниш кокошките. Садиш домати.

Твоя свят, мамо, е толкова малък!

 

Вечер, по залез, сядаш на прага,

мъдро заслушана в тишината...

Звезди изгряват. Не ти се ляга.

Още колко залези ще изпратиш...

 

Преглъщаш с мъка сухия залък.

И все по-тежка става мотиката...

Твоя свят, мамо, е толкова малък.

А в него ти си така велика!

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
  • Открих един истински поет и съм щастлива!!!
  • Истинско ....!
  • Много ми хареса!
  • в обикновените неща човек е щастлив и велик
    това, което пишеш важи за много майки
    изказала си го съвършено, поздравления
  • Сякаш за моята майка си писала... почина преди двадесет дни и твоят стих ме разплака... толкова силен, жив, истински образ на българската майка - отрудена, мъдра и добра!
  • Заседна,като сух залък на гърлото ми, тази творба и напълни със сълзи очите ми.Поклон,пред нашите майки!Бллагодаря ти!
  • Много хубаво!
  • Толкова ярък, до сетивност конкретен образ на Майката.
    Много, много харесах!
Предложения
: ??:??