ruba (Руми Бакърджиева) ruba (Руми Бакърджиева)
24 316
9 feb 2010, 20:43

Покосява ни

882 0 8

Покосява ни болката

от внезапни раздели,

от тревоги и болести,

покосяват проблеми...

 

Неочаквани истини

ни отнемат простора,

който вярваме искрено,

че е наш и свободен...

 

Тръгва някой към славата,

а се връща бездомен!

 

Преобръщат приятели

в буря нашия кораб...

 

Ближен плаче на прага ни,

но използва сълзите

да ни вземе и ризата,

и дори - и мечтите...

 

Покосява ни драмата

на човешкото его.

 

Бог ни кани към вярата,

но не слушаме Него.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0