Feb 9, 2010, 8:43 PM

Покосява ни

874 0 8

Покосява ни болката

от внезапни раздели,

от тревоги и болести,

покосяват проблеми...

 

Неочаквани истини

ни отнемат простора,

който вярваме искрено,

че е наш и свободен...

 

Тръгва някой към славата,

а се връща бездомен!

 

Преобръщат приятели

в буря нашия кораб...

 

Ближен плаче на прага ни,

но използва сълзите

да ни вземе и ризата,

и дори - и мечтите...

 

Покосява ни драмата

на човешкото его.

 

Бог ни кани към вярата,

но не слушаме Него.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...