9.02.2010 г., 20:43

Покосява ни

871 0 8

Покосява ни болката

от внезапни раздели,

от тревоги и болести,

покосяват проблеми...

 

Неочаквани истини

ни отнемат простора,

който вярваме искрено,

че е наш и свободен...

 

Тръгва някой към славата,

а се връща бездомен!

 

Преобръщат приятели

в буря нашия кораб...

 

Ближен плаче на прага ни,

но използва сълзите

да ни вземе и ризата,

и дори - и мечтите...

 

Покосява ни драмата

на човешкото его.

 

Бог ни кани към вярата,

но не слушаме Него.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...