2 ago 2017, 8:26

Полет

541 1 3

 

Мостове вдигнати

Ръце недокоснати

Коси непогалени

Сърце разпокъсано

Надежда случайна

през пътя ми мина

Проблясна високо

почти да се види

Мигът ме разтърси

затворих очи 

Мечта се разлисти

и взе да блести

Забравих да дишам

протегнах ръка

повярвах във всичко

и пак заживях

Отключих залостена

скрита врата

Понечих да вляза

през лъч светлина

Но пътят угасна

без мисъл без знак

Изви се далече

потъна пак в мрак

...........

 

Някъде тихо

без вяра една

Сълзата се влива

в предишна следа

Стича се бавно

отмива едва 

Току що родената

мъртва душа

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Маркова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...