2 авг. 2017 г., 08:26

Полет

540 1 3

 

Мостове вдигнати

Ръце недокоснати

Коси непогалени

Сърце разпокъсано

Надежда случайна

през пътя ми мина

Проблясна високо

почти да се види

Мигът ме разтърси

затворих очи 

Мечта се разлисти

и взе да блести

Забравих да дишам

протегнах ръка

повярвах във всичко

и пак заживях

Отключих залостена

скрита врата

Понечих да вляза

през лъч светлина

Но пътят угасна

без мисъл без знак

Изви се далече

потъна пак в мрак

...........

 

Някъде тихо

без вяра една

Сълзата се влива

в предишна следа

Стича се бавно

отмива едва 

Току що родената

мъртва душа

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Маркова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...