Полет
Мостове вдигнати
Ръце недокоснати
Коси непогалени
Сърце разпокъсано
Надежда случайна
през пътя ми мина
Проблясна високо
почти да се види
Мигът ме разтърси
затворих очи
Мечта се разлисти
и взе да блести
Забравих да дишам
протегнах ръка
повярвах във всичко
и пак заживях
Отключих залостена
скрита врата
Понечих да вляза
през лъч светлина
Но пътят угасна
без мисъл без знак
Изви се далече
потъна пак в мрак
...........
Някъде тихо
без вяра една
Сълзата се влива
в предишна следа
Стича се бавно
отмива едва
Току що родената
мъртва душа
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Маркова Всички права запазени
