Aug 2, 2017, 8:26 AM

Полет 

  Poetry » Love
373 1 3

 

Мостове вдигнати

Ръце недокоснати

Коси непогалени

Сърце разпокъсано

Надежда случайна

през пътя ми мина

Проблясна високо

почти да се види

Мигът ме разтърси

затворих очи 

Мечта се разлисти

и взе да блести

Забравих да дишам

протегнах ръка

повярвах във всичко

и пак заживях

Отключих залостена

скрита врата

Понечих да вляза

през лъч светлина

Но пътят угасна

без мисъл без знак

Изви се далече

потъна пак в мрак

...........

 

Някъде тихо

без вяра една

Сълзата се влива

в предишна следа

Стича се бавно

отмива едва 

Току що родената

мъртва душа

 

© Весела Маркова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??